Електронна търговия или както е известно e-commerce (икомерс), от английското electronic commerce (понякога съкращавано на английски и като eCommerce) се състои в купуването и продаването на продукти и услуги чрез електронни системи като Интернет и други компютърни мрежи. Количеството на търговията, която се осъществявана електронно е забележително нараснала с широкото разпространение на Интернет.
За да се улесни глобалната търговия възникват различни схеми за електронни пари. Подобни схеми предлагат конкретни решения за преодоляване на риска, свързан с доверие, информационна сигурност, международни финанси и други фактори криещи несигурност.
Доверието е един от основните фокуси на специалистите по електронна търговия. В традиционната търговия голяма част от механизмите за изграждане на доверие са свързани с формата на комуникация между участниците - средства, свързани с контакта лице в лице. При отдалечения достъп (в условията на интернет, например) много от традиционните механизми за установяване на доверие между участниците не съществуват. Затова се използват варианти, които да подсилят останалите или да въведат нови механизми за изграждане на доверие.
Съществуват различни форми на електронна търговия според това какви са участниците в нея, широко използвани са видовете:
• B2C - business to customer, или бизнес към клиент, представител на който са класическите онлайн магазини, базирани на каталожна търговия.
• B2B - business to business, или бизнес към бизнес, например когато фирми интегрират информационните си системи, за да автоматизират обмена на стоки и информация помежду им.
• C2C - customer to customer, или клиент към клиент, схеми, където търговията се осъществява между потребители на платформа, а доставчикът на платформата само осигурява инфраструктурата, често срещу такса.
• B2G - business to government, или бизнес към правителство, където компании предлагат услуги на правителството с необходимите за целта специфики, например прозрачност.
За да се улесни глобалната търговия възникват различни схеми за електронни пари. Подобни схеми предлагат конкретни решения за преодоляване на риска, свързан с доверие, информационна сигурност, международни финанси и други фактори криещи несигурност.
Доверието е един от основните фокуси на специалистите по електронна търговия. В традиционната търговия голяма част от механизмите за изграждане на доверие са свързани с формата на комуникация между участниците - средства, свързани с контакта лице в лице. При отдалечения достъп (в условията на интернет, например) много от традиционните механизми за установяване на доверие между участниците не съществуват. Затова се използват варианти, които да подсилят останалите или да въведат нови механизми за изграждане на доверие.
Съществуват различни форми на електронна търговия според това какви са участниците в нея, широко използвани са видовете:
• B2C - business to customer, или бизнес към клиент, представител на който са класическите онлайн магазини, базирани на каталожна търговия.
• B2B - business to business, или бизнес към бизнес, например когато фирми интегрират информационните си системи, за да автоматизират обмена на стоки и информация помежду им.
• C2C - customer to customer, или клиент към клиент, схеми, където търговията се осъществява между потребители на платформа, а доставчикът на платформата само осигурява инфраструктурата, често срещу такса.
• B2G - business to government, или бизнес към правителство, където компании предлагат услуги на правителството с необходимите за целта специфики, например прозрачност.